1 mar 2008, 22:53

За последен път

  Poesía
931 0 0
За последен път
някой се качва на влака,
за последен път
преди началото на мрака...
Живеем в нехайна държава,
живеем си супер нехайно,
дорде не ни трясне здравата
нещастие скрито и потайно...
И трябва някой да дойде
от далечната нази чужбина
акъл да ни дава!!! Народе!!!
...
Колко жалка и грозна,
но адски истинска истина,
това е наша черта всенародна,
да живеем без много да мислиме...
за сигурността и здравето,
а за причините и виновните
някого все да обвиняваме,
а ние никога не сме виновните...
Гледам грозната картина
на изгорелите вагони,
времето ще я отмие,
но спомен дълго ще ни гони...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...