1 mar 2008, 22:53

За последен път

  Poesía
925 0 0
За последен път
някой се качва на влака,
за последен път
преди началото на мрака...
Живеем в нехайна държава,
живеем си супер нехайно,
дорде не ни трясне здравата
нещастие скрито и потайно...
И трябва някой да дойде
от далечната нази чужбина
акъл да ни дава!!! Народе!!!
...
Колко жалка и грозна,
но адски истинска истина,
това е наша черта всенародна,
да живеем без много да мислиме...
за сигурността и здравето,
а за причините и виновните
някого все да обвиняваме,
а ние никога не сме виновните...
Гледам грозната картина
на изгорелите вагони,
времето ще я отмие,
но спомен дълго ще ни гони...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...