31 авг. 2007 г., 14:53

За последно

626 0 3
За последно

Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени...
а бе тъй невинно...

Пак за последно очите да целуна.
Като сянка в огледало.
И за миг да се потопя, незрима...
Уязвима пред твойто наполовина цяло...

И исках за последно с мисъл да те галя...
Като нощта, милваща звездите.
Пламъка за последно от свещичка да запаля...
Тъй както пеперудата заплете се в косите...

И за последно пак да ти кажа сбогом...
Като птицата преди своя полет.
За последно да обичам... туй го мога...
С прашасал, зареян из небето поглед...

И после пак за последно да си ида.
Тъй както всеки път.
И за последно да взема свойта половина,
закътана в отшелника ми наречен спомен скъп...

За последно... казах го отново.
За последно, дъха в гърлото замря.
За последно, друг път поемам - „Сбогом!”.
Последен поглед... Виж, отива си една мечта...
***



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря, прекрасни сте!
  • Не си отиват мечтите - те или се сбъдват или не, твоята още не е сбъдната. Хубави са стиховете ти , Диана, много хубави.
  • Поздрав!
    Хареса ми!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...