31.08.2007 г., 14:53 ч.

За последно 

  Поезия
446 0 3
За последно

Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени...
а бе тъй невинно...

Пак за последно очите да целуна.
Като сянка в огледало.
И за миг да се потопя, незрима...
Уязвима пред твойто наполовина цяло...

И исках за последно с мисъл да те галя...
Като нощта, милваща звездите.
Пламъка за последно от свещичка да запаля...
Тъй както пеперудата заплете се в косите...

И за последно пак да ти кажа сбогом...
Като птицата преди своя полет.
За последно да обичам... туй го мога...
С прашасал, зареян из небето поглед...

И после пак за последно да си ида.
Тъй както всеки път.
И за последно да взема свойта половина,
закътана в отшелника ми наречен спомен скъп...

За последно... казах го отново.
За последно, дъха в гърлото замря.
За последно, друг път поемам - „Сбогом!”.
Последен поглед... Виж, отива си една мечта...
***



© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря, прекрасни сте!
  • Не си отиват мечтите - те или се сбъдват или не, твоята още не е сбъдната. Хубави са стиховете ти , Диана, много хубави.
  • Поздрав!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??