За последно
За последно
Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени...
а бе тъй невинно...
Пак за последно очите да целуна.
Като сянка в огледало.
И за миг да се потопя, незрима...
Уязвима пред твойто наполовина цяло...
И исках за последно с мисъл да те галя...
Като нощта, милваща звездите.
Пламъка за последно от свещичка да запаля...
Тъй както пеперудата заплете се в косите...
И за последно пак да ти кажа сбогом...
Като птицата преди своя полет.
За последно да обичам... туй го мога...
С прашасал, зареян из небето поглед...
И после пак за последно да си ида.
Тъй както всеки път.
И за последно да взема свойта половина,
закътана в отшелника ми наречен спомен скъп...
За последно... казах го отново.
За последно, дъха в гърлото замря.
За последно, друг път поемам - „Сбогом!”.
Последен поглед... Виж, отива си една мечта...
***
Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени...
а бе тъй невинно...
Пак за последно очите да целуна.
Като сянка в огледало.
И за миг да се потопя, незрима...
Уязвима пред твойто наполовина цяло...
И исках за последно с мисъл да те галя...
Като нощта, милваща звездите.
Пламъка за последно от свещичка да запаля...
Тъй както пеперудата заплете се в косите...
И за последно пак да ти кажа сбогом...
Като птицата преди своя полет.
За последно да обичам... туй го мога...
С прашасал, зареян из небето поглед...
И после пак за последно да си ида.
Тъй както всеки път.
И за последно да взема свойта половина,
закътана в отшелника ми наречен спомен скъп...
За последно... казах го отново.
За последно, дъха в гърлото замря.
За последно, друг път поемам - „Сбогом!”.
Последен поглед... Виж, отива си една мечта...
***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
