Aug 31, 2007, 2:53 PM

За последно

  Poetry
625 0 3
За последно

Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени...
а бе тъй невинно...

Пак за последно очите да целуна.
Като сянка в огледало.
И за миг да се потопя, незрима...
Уязвима пред твойто наполовина цяло...

И исках за последно с мисъл да те галя...
Като нощта, милваща звездите.
Пламъка за последно от свещичка да запаля...
Тъй както пеперудата заплете се в косите...

И за последно пак да ти кажа сбогом...
Като птицата преди своя полет.
За последно да обичам... туй го мога...
С прашасал, зареян из небето поглед...

И после пак за последно да си ида.
Тъй както всеки път.
И за последно да взема свойта половина,
закътана в отшелника ми наречен спомен скъп...

За последно... казах го отново.
За последно, дъха в гърлото замря.
За последно, друг път поемам - „Сбогом!”.
Последен поглед... Виж, отива си една мечта...
***



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря, прекрасни сте!
  • Не си отиват мечтите - те или се сбъдват или не, твоята още не е сбъдната. Хубави са стиховете ти , Диана, много хубави.
  • Поздрав!
    Хареса ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...