За последно...
Това е краят.
Небето намира земята
и чайките кея оставят.
Искам да ги погаля,
да се пресегна...
а те по вълните бягат
за последно...
Това е краят.
Нежно слънцето поглежда
пенливо морето...
в сноп лъчите повежда
и посяда, където
е най-тъмно и бедно -
без Тебе,
за последно...
07.02.2013
© Ивайло Яков Все права защищены