12 февр. 2013 г., 21:44  

За последно... 

  Поэзия » Любовная
766 0 7

      За последно...

 

Това е краят.

Небето намира земята

и чайките кея оставят.

Искам да ги погаля,

да се пресегна...

а те по вълните бягат

за последно...

Това е краят.

Нежно слънцето поглежда

пенливо морето...

в сноп лъчите повежда

и посяда, където

е най-тъмно и бедно -

без Тебе,

за последно...

 

07.02.2013

 

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е! Много силно... Браво!
  • Благодаря!
  • За последно

    Как така се отдръпваш от мен,
    като есен пред бялата зима.
    Само тебе те имах живот,
    но съдбата със нокти те взема.

    И дъхът ми в гърдите гори
    за последно изгаря душата.
    В този свят всеки кръста си носи.
    Моят кръст с тежеста ме прекърши.

    Нямам път, ни любим, нито лъч,
    да просветне в очите ми светли,
    затова, ще си тръгна от тук.
    Нямам слънце, което да топли.

    Знам, какво е...
  • !!*
  • Благодаря ви!
  • Възхитих се на този стих.
    Покланям ти се .
    Благодаря ти .
    Насълзих се на изразяването ти .
    Болка,романтика,чиста любов,топла обич-истина незабравима.
  • Беше се позагубил... Очаквах червени престилки, ама нейсе
Предложения
: ??:??