За последно...

Поэзия » Любовная

1.2K 0 7

За последно...

Това е краят.

Небето намира земята

и чайките кея оставят.

Искам да ги погаля,

да се пресегна...

а те по вълните бягат

за последно...

Това е краят.

Нежно слънцето поглежда

пенливо морето...

в сноп лъчите повежда

и посяда, където

е най-тъмно и бедно -

без Тебе,

за последно...

07.02.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tankatanka79 (Таня Тодорова)

Страхотно е! Много силно... Браво!

2015-11-19T15:35:53+02:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря!

2013-04-08T22:10:31+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

За последно

Как така се отдръпваш от мен,
като есен пред бялата зима.
Само тебе те имах живот,
но съдбата със нокти те взема.

И дъхът ми в гърдите гори
за последно изгаря душата.
В този свят всеки кръста си носи.
Моят кръст с тежеста ме прекърши.

Нямам път, ни любим, нито лъч,
да просветне в очите ми светли,
затова, ще си тръгна от тук.
Нямам слънце, което да топли.

Знам, какво е...

2013-04-08T22:08:28+03:00
oksimoron (Христов)

!!*

2013-03-05T13:48:35+02:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря ви!

2013-02-14T21:42:01+02:00