За последно
За последно
Отнасям ви със себе си във моя дом уютен,
мечти разбити на парчета, несбъднати копнежи,
отдавах се на каузи чужди, като към собствени,
но пак оставам сам със мислите и себе си.
Оставям ви, почивайте във мир, недостижими цели,
не ще да бъде ден тържествен, рицарски медал,
загробвам ви дълбоко, а за мен печална чест е
да бъде някой друг ваш личен господар.
Оставям ви, за мен е тъжно, че напускам,
неистово желаех и обичах своя пост,
какъв е смисъла, когато вече късно е,
да бъдеш господар или пък техен верен роб?
Оставям мили вечни спомени в сърцето си,
усмивки, радости и мигове на веселба,
дори и най-голямото богатство аз спечелих,
открих най-милата жена в света на любовта.
Мартин
23.10.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Аргиров Все права защищены
