24.10.2007 г., 14:29

За последно

1.3K 0 2

 

За последно

 

Отнасям ви със себе си във моя дом уютен,

мечти разбити на парчета, несбъднати копнежи,

отдавах се на каузи чужди, като към собствени,

но пак оставам сам със мислите и себе си.

 

 

Оставям ви, почивайте във мир, недостижими цели,

не ще да бъде ден тържествен, рицарски медал,

загробвам ви дълбоко, а за мен печална чест е

да бъде някой друг ваш личен господар.

 

 

Оставям ви, за мен е тъжно, че напускам,

неистово желаех и обичах своя пост,

какъв е смисъла, когато вече късно е,

да бъдеш господар или пък техен верен роб?

 

 

Оставям мили вечни спомени в сърцето си,

усмивки, радости и мигове на веселба,

дори и най-голямото богатство аз спечелих,

открих най-милата жена в света на любовта.

 

 

Мартин

23.10.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Аргиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...