За последно...
тъй красива, като първата гори…
Земна, обляна милувка,
в телата ни крещи…
Последна прегръдка топла,
миг отронен - любов и тъга…
Малка, гореща сълза,
изгорена до пепел душа…
Последно “Сбогом”, последни думи,
за последно потъвам в сините очи…
Тя бяха за мене бряг, изграден от мечти,
на който присядах, щом исках ги…
Но раздялата болеше и още боли..
Приятели останахме, но защо още огън гори?
Защо дори като приятели имаме общи мечти?
Защо любовта не си отиде, а в нас още пламти?
Защо не се превърна в пепел, както преди?
И искам да бъде така, да те изтръгна от сърцето…
Но защо всичко се върти?
Не мога, ти за мен си небето…
Изгарям отвътре…съвсем сама!
Повтарям до болка: Остани със сърцето…
Драскам с нож по ръцете,
а те кървят и молят за момчето…
Молят ме и те, и сърцето, и очите, и душата…
Искат да те върнат, да ги целуваш пак…
И знай, обречени един на друг сме…Това ни е съдбата…
Пожелай ме, приседни до мен… и ме целуни…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
