27.02.2008 г., 20:02

За последно...

1K 0 1
Последна страстна целувка,

тъй красива, като първата гори…

Земна, обляна милувка,

в телата ни крещи…



Последна прегръдка топла,

миг отронен - любов и тъга…

Малка, гореща сълза,

изгорена до пепел душа…



Последно “Сбогом”, последни думи,

за последно потъвам в сините очи…

Тя бяха за мене бряг, изграден от мечти,

на който присядах, щом исках ги…



Но раздялата болеше и още боли..

Приятели останахме, но защо още огън гори?

Защо дори като приятели имаме общи мечти?

Защо любовта не си отиде, а в нас още пламти?



Защо не се превърна в пепел, както преди?

И искам да бъде така, да те изтръгна от сърцето…

Но защо всичко се върти?

Не мога, ти за мен си небето…



Изгарям отвътре…съвсем сама!

Повтарям до болка: Остани със сърцето…

Драскам с нож по ръцете,

а те кървят и молят за момчето…



Молят ме и те, и сърцето, и очите, и душата…

Искат да те върнат, да ги целуваш пак…

И знай, обречени един на друг сме…Това ни е съдбата…

Пожелай ме, приседни до мен… и ме целуни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...