За последно...

Последна страстна целувка,

тъй красива, като първата гори…

Земна, обляна милувка,

в телата ни крещи…



Последна прегръдка топла,

миг отронен - любов и тъга…

Малка, гореща сълза,

изгорена до пепел душа…



Последно “Сбогом”, последни думи,

за последно потъвам в сините очи…

Тя бяха за мене бряг, изграден от мечти,

на който присядах, щом исках ги…



Но раздялата болеше и още боли..

Приятели останахме, но защо още огън гори?

Защо дори като приятели имаме общи мечти?

Защо любовта не си отиде, а в нас още пламти?



Защо не се превърна в пепел, както преди?

И искам да бъде така, да те изтръгна от сърцето…

Но защо всичко се върти?

Не мога, ти за мен си небето…



Изгарям отвътре…съвсем сама!

Повтарям до болка: Остани със сърцето…

Драскам с нож по ръцете,

а те кървят и молят за момчето…



Молят ме и те, и сърцето, и очите, и душата…

Искат да те върнат, да ги целуваш пак…

И знай, обречени един на друг сме…Това ни е съдбата…

Пожелай ме, приседни до мен… и ме целуни…