За последно
Последна чаша самота
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама,
а мястото отляво ще е празно,
и за последно днес ще си мълча
и ще преглъщам чувства неизказани.
Последно днес очите ще тъжат
и облаците в тях ще се оглеждат,
последно днес сърцето ще мълчи,
забравило любови и копнежи.
От утре ще съм вятър във простора,
ще заваля със пролетните дъждове,
сърцето си отново ще отворя,
ще дишам, ще съм жива и ще съм добре.
Така ще е, защото те намерих,
защото утре ще е сбъдната мечта.
Аз повече от студ не ще треперя,
защото в теб намерих любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Битолска Все права защищены
