За праведника

Sevara (Славина)
3 0

24 сент. 2009 г., 23:22

Поэзия

403 0 2

Като сън на сълзата от болка,

като тих, тъжен, свят, таен звън,

из недрата на мъката бяла,

във лавата на своята скръб,

коленичил се молиш горещо,

затова щом си винаги сам,

да откриеш в отровата, вещо,

като древен магьосник - нов плам.

Ти да знаеш, ти да бъдеш за нея

и без нея да тлееш в смъртта,

еднорога да видиш,

в постеля

да се будиш за нова зора!

Откровено предаваш съня си,

откровено презираш мечти,

на безпътника пращаш гнева си,

вечно верен, прав, праведен си!

А си толкова слаб и нищожен,

прах статист във играта съдба,

мимолетник, очите затворил

за греха, за света, любовта!

Ще се смееш сега,

а от утре

ще проклинаш, че вечно си сам

и ще бъдеш най-вещият камък, недокоснат от адския плам

ДА ОБИЧА!