Като сън на сълзата от болка,
като тих, тъжен, свят, таен звън,
из недрата на мъката бяла,
във лавата на своята скръб,
коленичил се молиш горещо,
затова щом си винаги сам,
да откриеш в отровата, вещо,
като древен магьосник - нов плам.
Ти да знаеш, ти да бъдеш за нея
и без нея да тлееш в смъртта,
еднорога да видиш,
в постеля ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse