За прошката

Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.

Защото март е за прераждане. За нов живот.
Зеленото покълва от забравата на зимата.
За прошки, и за влюбване, и за любов...
щом има я в сърцето добротата.

Със тази доброта, която в мене нося
поръсвам утрото на утрешния ден.
и искам да осъмна окрилена, и летяща
със птицата летяща в мен.

Прощавам им на всички, дето ме раниха.
На тези, дето ми пречупиха крилете,
и вярата, и любовта, надеждата отнеха...
и аз сама пристанах им на ветровете.

И станах буря волю, и неволю...
Поръсвах ябълков - кайсиев цвят
над хребитите дето все долюбвах
на спомените пролетния аромат.

И на приятели, до мен кога не бяха, 
когато бях осъмнала в печал.
На близки дето за мене не се сетиха,
когато цялата опръскана бях в кал.

Сега съм волна. Всичко съм простила, 
а Бог прости ми грешките неволни.
Сега съм птицата летяща, окрилена.
Простете ми! За всичко ви прощавам, мили хора.

Защото съм бездомна, но не унила.
Защото нося в себе си лъчи и светлина.
Любов, която е всевластна на Всемира
дарена е с прощаващата доброта.

Oт нея подарявам ви, да ви е дар от мене.
От мен, да ви е всичката ми обич - топлина.
Oт мен помнете болката, кога отмине...
простили сте за всичко на света...