13.03.2016 г., 23:02

За прошката

1.4K 0 2

Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.

Защото март е за прераждане. За нов живот.
Зеленото покълва от забравата на зимата.
За прошки, и за влюбване, и за любов...
щом има я в сърцето добротата.

Със тази доброта, която в мене нося
поръсвам утрото на утрешния ден.
и искам да осъмна окрилена, и летяща
със птицата летяща в мен.

Прощавам им на всички, дето ме раниха.
На тези, дето ми пречупиха крилете,
и вярата, и любовта, надеждата отнеха...
и аз сама пристанах им на ветровете.

И станах буря волю, и неволю...
Поръсвах ябълков - кайсиев цвят
над хребитите дето все долюбвах
на спомените пролетния аромат.

И на приятели, до мен кога не бяха, 
когато бях осъмнала в печал.
На близки дето за мене не се сетиха,
когато цялата опръскана бях в кал.


Сега съм волна. Всичко съм простила, 
а Бог прости ми грешките неволни.
Сега съм птицата летяща, окрилена.
Простете ми! За всичко ви прощавам, мили хора.

Защото съм бездомна, но не унила.
Защото нося в себе си лъчи и светлина.
Любов, която е всевластна на Всемира
дарена е с прощаващата доброта.

Oт нея подарявам ви, да ви е дар от мене.
От мен, да ви е всичката ми обич - топлина.
Oт мен помнете болката, кога отмине...
простили сте за всичко на света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...