28 февр. 2021 г., 07:12

За простите времена

822 1 3

Там ,

където съм те докосвал с върховете на пръстите и си умирала.
Там, 
където си ме докосвала с топлината на устните и съм изчезвал.
Там, 
където сме се целували с очи в полумрака.
Там - никога не е било място.
Там е било време..
Това даже децата в 5-ти клас го учат.
Минало свършено...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази мисъл ми хареса 😀, ще си я открадна! Миналото свършено да превръщат в бъдеще недостижимо!
  • Замислящо! На на жените им е дадено, миналото свършено да превръщат в бъдеще недостижимо!
  • Хубав стих! Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...