28 feb 2021, 7:12

За простите времена

Poesía » Verso libre

820 1 3

Там ,

където съм те докосвал с върховете на пръстите и си умирала.
Там,
където си ме докосвала с топлината на устните и съм изчезвал.
Там,
където сме се целували с очи в полумрака.
Там - никога не е било място.
Там е било време..
Това даже децата в 5-ти клас го учат.
Минало свършено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РосиДимова (Росица Димова)

Тази мисъл ми хареса 😀, ще си я открадна! Миналото свършено да превръщат в бъдеще недостижимо!

2021-02-28T12:33:17+02:00
Миг31

Замислящо! На на жените им е дадено, миналото свършено да превръщат в бъдеще недостижимо!

2021-02-28T12:20:57+02:00
РосиДимова (Росица Димова)

Хубав стих! Поздравления!

2021-02-28T11:42:35+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0