16 сент. 2008 г., 20:18

За птиците и летата 

  Поэзия » Любовная
647 0 3

За птиците и летата

 

Къде са птичите ята,

в които влюбвах се стократно?
А къде са нашите лета,

при които връщам се обратно

 

в спомени да ровя уморено,

търсейки изгубено лице?

Твоето - онова красиво и смирено?
Къде ли са и твоите ръце?

 

Влюбвах се в теб и твоя млечен вкус,

всяко лято и през всеки друг сезон,

сутрин, вечер, даже и през деня ни пуст,

тук-таме, на всеки хоризонт.

 

Птиците ни бяха лятната компания,

а летата - свидетелите мълчаливи

на страсти и безброй желания,

и на поривите в нас красиви.

 

Няма ги птиците. Отлетяха на юг.

Дъждовете умориха и летата...

Няма помен, няма звук

от теб, от светлина огрята.

 

Но ще се върнат, обещавам -

отново по небето ще тичат.

Дотогава любов ще ти давам -

защото те обичам.

© Християн Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??