За птиците и летата
За птиците и летата
Къде са птичите ята,
в които влюбвах се стократно?
А къде са нашите лета,
при които връщам се обратно
в спомени да ровя уморено,
търсейки изгубено лице?
Твоето - онова красиво и смирено?
Къде ли са и твоите ръце?
Влюбвах се в теб и твоя млечен вкус,
всяко лято и през всеки друг сезон,
сутрин, вечер, даже и през деня ни пуст,
тук-таме, на всеки хоризонт.
Птиците ни бяха лятната компания,
а летата - свидетелите мълчаливи
на страсти и безброй желания,
и на поривите в нас красиви.
Няма ги птиците. Отлетяха на юг.
Дъждовете умориха и летата...
Няма помен, няма звук
от теб, от светлина огрята.
Но ще се върнат, обещавам -
отново по небето ще тичат.
Дотогава любов ще ти давам -
защото те обичам.
© Християн All rights reserved.
