Очите мъжки пълнят се със сълзи!
Домът към къщи се изнизва
през тънка и прозрачна призма.
Ще чезна в твоето страдание.
Очаквам думичка поне.
И спомените лишни, тъпо удрят
с острота в безсилното сърце.
Раздялата остана ненаказана.
А пролетта мълчи.
Наказваш мъжката ми гордост със мълчание,
от което много ме боли!
© Димитър Павлов Все права защищены