3 апр. 2016 г., 21:08

За раздялата на С.

1.2K 0 7

 

Очите мъжки пълнят се със сълзи!

Домът към къщи се изнизва
през тънка и прозрачна  призма.

Ще чезна в твоето страдание.

Очаквам думичка поне.

И спомените лишни, тъпо удрят
с острота в  безсилното сърце.

Раздялата остана ненаказана.

А пролетта мълчи.

Наказваш мъжката ми гордост със мълчание,
от което много ме боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Павлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абе то.Малко Възпитание трябва тука там.А за вас мадам, специално с главна буква.
  • Моля да ме извините. Не исках да наранявам чувствата Ви. Мислех, че знаете като автор, че след като сте публикували нещо, то вече нямате пълен контрол върху възприемането или реакциите на четящите го. Ако все пак държите на това мисля, че можете да го заключите за оценки и коментари. Така ще ни дадете сигнал, че написаното e твърде лично за Вас и никой няма да може да Ви досажда.
    Поздрав и всичко добро!
  • Ами добре сте дошли.Само дето нещо тая смехоранщина не я цакнах.По право е "ни по шия,ни по врат".А пък тва дето съм ви вдъхновил да пишете тия глупости направо щях да падна прав.С какво раздялата ви стори толкоз смешна, че за клизма сте ми тръгнали да говорите?Кой крив кой прав, кой на булката свaт.Вземете се засрамeте!
  • ****** Това са звездичките за стиха ти.
    И благодаря за настроението и вдъхновението!

    " Домът към къщи се изнизва
    през тънка и прозрачна призма'

    А през накъдрен макарон
    в галоп го следва розов слон.
    За Бога, дръжте макарона!
    Загубен е съвсем подслона.
    Дано поне остане слона!
    Без дом, без къща, но с корона.
    Защото важен е закона:
    След срещата с " прозрачна призма"
    И във Исляма, и в Будизма,
    А даже и в Католицизма
    на макарона правят клизма.

    Зачезвам "в своето страдание".
    И лиш во веки е мълчание.
  • Мхм, как ли ще обясни това? При първия прочит въобще не съм го забелязала този стих, странно...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...