3.04.2016 г., 21:08

За раздялата на С.

1.2K 0 7

 

Очите мъжки пълнят се със сълзи!

Домът към къщи се изнизва
през тънка и прозрачна  призма.

Ще чезна в твоето страдание.

Очаквам думичка поне.

И спомените лишни, тъпо удрят
с острота в  безсилното сърце.

Раздялата остана ненаказана.

А пролетта мълчи.

Наказваш мъжката ми гордост със мълчание,
от което много ме боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе то.Малко Възпитание трябва тука там.А за вас мадам, специално с главна буква.
  • Моля да ме извините. Не исках да наранявам чувствата Ви. Мислех, че знаете като автор, че след като сте публикували нещо, то вече нямате пълен контрол върху възприемането или реакциите на четящите го. Ако все пак държите на това мисля, че можете да го заключите за оценки и коментари. Така ще ни дадете сигнал, че написаното e твърде лично за Вас и никой няма да може да Ви досажда.
    Поздрав и всичко добро!
  • Ами добре сте дошли.Само дето нещо тая смехоранщина не я цакнах.По право е "ни по шия,ни по врат".А пък тва дето съм ви вдъхновил да пишете тия глупости направо щях да падна прав.С какво раздялата ви стори толкоз смешна, че за клизма сте ми тръгнали да говорите?Кой крив кой прав, кой на булката свaт.Вземете се засрамeте!
  • ****** Това са звездичките за стиха ти.
    И благодаря за настроението и вдъхновението!

    " Домът към къщи се изнизва
    през тънка и прозрачна призма'

    А през накъдрен макарон
    в галоп го следва розов слон.
    За Бога, дръжте макарона!
    Загубен е съвсем подслона.
    Дано поне остане слона!
    Без дом, без къща, но с корона.
    Защото важен е закона:
    След срещата с " прозрачна призма"
    И във Исляма, и в Будизма,
    А даже и в Католицизма
    на макарона правят клизма.

    Зачезвам "в своето страдание".
    И лиш во веки е мълчание.
  • Мхм, как ли ще обясни това? При първия прочит въобще не съм го забелязала този стих, странно...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...