За раздялата на С.
Очите мъжки пълнят се със сълзи!
Домът към къщи се изнизва
през тънка и прозрачна призма.
Ще чезна в твоето страдание.
Очаквам думичка поне.
И спомените лишни, тъпо удрят
с острота в безсилното сърце.
Раздялата остана ненаказана.
А пролетта мълчи.
Наказваш мъжката ми гордост със мълчание,
от което много ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Павлов Всички права запазени
Ако все пак държите на това мисля, че можете да го заключите за оценки и коментари. Така ще ни дадете сигнал, че написаното e твърде лично за Вас и никой няма да може да Ви досажда.