24 февр. 2007 г., 13:59

За сбогом

784 0 9
                                        Не виждаш ли - пак идва есента,
                                        и лятото отново си отива,
                                        ще тръгнеш с него, аз ще сьм сама,
                                        постой със мене буден, не заспивай.


                                        Аз искам да те гледам цяла нощ,
                                        и цяла нощ така да ме прегръщаш,
                                        сега си тук, но скоро, мили мой,
                                        в съня ми само вече ще се връщаш.


                                        Не виждаш ли - пак идва есента,
                                        една любов отново си отива,
                                        но този път не ще се върне тя.
                                        Постой със мене буден, не заспивай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...