14 февр. 2007 г., 08:54

ЗА СЦЕНАТА - ЖИВОТ

3.4K 0 9

„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-

(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)

Актьори сме всички, на нея играем

за своите роли почти нищо не знаем.

Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни.

Понякога спорим, друг път сме съгласни.

Понякога искаме, друг път се отричаме.

Понякога мразим или се обичаме.

Играем си ролите, без да знаем сюжета.

На съдбата разчитаме - на мига, на късмета.

Няма кой да напътства, няма кой да подсказва;

толерира се правдата, а греха се наказва.

Различни държави, а еднакви пиеси.

Различни амбиции, а едни интереси.

Животът е театър, животът е сцена,

играем на нея по всякакво време.

Пиеси различни с еднакви финали.

 Добре е да знаем… какво сме играли.

 

*Цитат от У.Шекспир

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Лее се като песен. Поздравелния! И весел празник!!!
  • Тук вече ме остави без думи. Невероятен си...
  • Прав си, ала не един път се е случвало от весела пиеса да се прехвърлим в някоя драма! Е, какво да се прави - такъв е животът!
    Поздрави. Ама ти няма ли да почерпиш? ...
  • " Добре е да знаем… какво сме играли."
    Този живот е наистина сцена!
    Аз винаги искам главната роля!
    Много хубав стих Вал!
    Браво!




  • Животът е театър. Важното е каква роля ще желаеш да играеш.
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...