14.02.2007 г., 8:54

ЗА СЦЕНАТА - ЖИВОТ

3.4K 0 9

„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-

(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)

Актьори сме всички, на нея играем

за своите роли почти нищо не знаем.

Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни.

Понякога спорим, друг път сме съгласни.

Понякога искаме, друг път се отричаме.

Понякога мразим или се обичаме.

Играем си ролите, без да знаем сюжета.

На съдбата разчитаме - на мига, на късмета.

Няма кой да напътства, няма кой да подсказва;

толерира се правдата, а греха се наказва.

Различни държави, а еднакви пиеси.

Различни амбиции, а едни интереси.

Животът е театър, животът е сцена,

играем на нея по всякакво време.

Пиеси различни с еднакви финали.

 Добре е да знаем… какво сме играли.

 

*Цитат от У.Шекспир

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Лее се като песен. Поздравелния! И весел празник!!!
  • Тук вече ме остави без думи. Невероятен си...
  • Прав си, ала не един път се е случвало от весела пиеса да се прехвърлим в някоя драма! Е, какво да се прави - такъв е животът!
    Поздрави. Ама ти няма ли да почерпиш? ...
  • " Добре е да знаем… какво сме играли."
    Този живот е наистина сцена!
    Аз винаги искам главната роля!
    Много хубав стих Вал!
    Браво!




  • Животът е театър. Важното е каква роля ще желаеш да играеш.
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...