14 feb 2007, 8:54

ЗА СЦЕНАТА - ЖИВОТ

  Poesía
3.4K 0 9

„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-

(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)

Актьори сме всички, на нея играем

за своите роли почти нищо не знаем.

Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни.

Понякога спорим, друг път сме съгласни.

Понякога искаме, друг път се отричаме.

Понякога мразим или се обичаме.

Играем си ролите, без да знаем сюжета.

На съдбата разчитаме - на мига, на късмета.

Няма кой да напътства, няма кой да подсказва;

толерира се правдата, а греха се наказва.

Различни държави, а еднакви пиеси.

Различни амбиции, а едни интереси.

Животът е театър, животът е сцена,

играем на нея по всякакво време.

Пиеси различни с еднакви финали.

 Добре е да знаем… какво сме играли.

 

*Цитат от У.Шекспир

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Лее се като песен. Поздравелния! И весел празник!!!
  • Тук вече ме остави без думи. Невероятен си...
  • Прав си, ала не един път се е случвало от весела пиеса да се прехвърлим в някоя драма! Е, какво да се прави - такъв е животът!
    Поздрави. Ама ти няма ли да почерпиш? ...
  • " Добре е да знаем… какво сме играли."
    Този живот е наистина сцена!
    Аз винаги искам главната роля!
    Много хубав стих Вал!
    Браво!




  • Животът е театър. Важното е каква роля ще желаеш да играеш.
    Поздрави!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...