За себе си
Рутинно работя,
така дори пиша.
Е, малко потя се...
когато издишам.
Понякога бързам
не мисля дори.
Мразя обвързан
да дишам (гори!!!).
"Шефове" мразя
дори и на сън,
когато ме газят
и смятат за пън.
Човешкото в мене
реве от погнуса,
ръката ми стене
щом "Шеф" я раздруса.
Нося си кръста,
самият съм кръст.
Извечно, не търся,
ще стана на пръст.
Така съм устроен.
Такъв съм, уви.
Див, непокорен,
усмихнат дори.
така дори пиша.
Е, малко потя се...
когато издишам.
Понякога бързам
не мисля дори.
Мразя обвързан
да дишам (гори!!!).
"Шефове" мразя
дори и на сън,
когато ме газят
и смятат за пън.
Човешкото в мене
реве от погнуса,
ръката ми стене
щом "Шеф" я раздруса.
Нося си кръста,
самият съм кръст.
Извечно, не търся,
ще стана на пръст.
Така съм устроен.
Такъв съм, уви.
Див, непокорен,
усмихнат дори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
