12.07.2006 г., 21:31 ч.

За себе си 

  Поезия
528 0 5
Рутинно работя,
така дори пиша.
Е, малко потя се...
когато издишам.
Понякога бързам
не мисля дори.
Мразя обвързан
да дишам (гори!!!).
"Шефове" мразя
дори и на сън,
когато ме газят
и смятат за пън.
Човешкото в мене
реве от погнуса,
ръката ми стене
щом "Шеф" я раздруса.
Нося си кръста,
самият съм кръст.
Извечно, не търся,
ще стана на пръст.
Така съм устроен.
Такъв съм, уви.
Див, непокорен,
усмихнат дори.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??