11 февр. 2010 г., 19:05

За себе си 

  Поэзия » Другая
919 0 5

Душа, безропотно затворена в килия,

сърце, туптящо с чужд живот,

съдба, горяща в огнена стихия

на орис мрачна и порок.

 

Светлик не трепва в поглед без отрада,

без страст умира слепият му взор,

красиви мисли, скрити зад фасада

от лед, цинизъм и позор.

 

Безличие на стара кукумявка,

в маската на млад човек,

уж с дъх на нежна незабравка,

а всъщност с миризма на леш.

© Иван Шмугарски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво !
  • Тъй като това изявление много ме притесни , бихте ли били така любезни, да ми изпратите линк, към съответното стихотворение??? Ако открия, невероятното сходство, между мойта тварба и тази на колегата...и реша, че тя е първичната, а не мойта... ще махна мойта, естествено без угризения, тъй ката това е моя творба. Що се отнася до никнейма, този ник ползвам от четири години, с малко изменение и тук, нямам намерение да го сменя.
  • безропотно
    орис
    отрада
    леш

    а ника чинаски

    и стана айларипи
  • Много поезия от "Нова българска литература четеш"... и видимо ти влияе...

    Всеки човек се влияе от някого или нещо , в случая обаче ще ми е интересно да ми се обясни от кого съм се повлиял , та ако може малко повече конкретност от коментиращият ме ???
  • Много поезия от "Нова българска литература четеш"... и видимо ти влияе..
Предложения
: ??:??