20 февр. 2010 г., 22:40

За Ст...

1.2K 0 4

По реката на забравата води ме.

Към опасания с рози бряг.

За да стопля във сърцето твойто име.

И да мина твоя път със детски плам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма да го довършвам. Това ще е цялото. Личи си Тони, че не доглеждаш нещата.
  • и аз като Пенко
  • Смело напред, винаги можеш повече , макар и малко виждам че ти можеш. Така започнах и аз преди години, винаги се пише лесно когато го чувстваш.
  • Хубаво е като стих, но почти нищо не ми говори. Защо не го продължиш?

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...