За Ст...

Poetry » Love

1.2K 0 4

По реката на забравата води ме.

Към опасания с рози бряг.

За да стопля във сърцето твойто име.

И да мина твоя път със детски плам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sandra_54 (Сандра Неста)

Няма да го довършвам. Това ще е цялото. Личи си Тони, че не доглеждаш нещата.

2010-02-21T12:32:04+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

и аз като Пенко

2010-02-21T11:59:48+02:00
tonilazova (Антоанета Лазова)

Смело напред, винаги можеш повече , макар и малко виждам че ти можеш. Така започнах и аз преди години, винаги се пише лесно когато го чувстваш.

2010-02-21T08:21:53+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Хубаво е като стих, но почти нищо не ми говори. Защо не го продължиш?

2010-02-21T03:31:11+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9