20.02.2010 г., 22:40

За Ст...

1.2K 0 4

По реката на забравата води ме.

Към опасания с рози бряг.

За да стопля във сърцето твойто име.

И да мина твоя път със детски плам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да го довършвам. Това ще е цялото. Личи си Тони, че не доглеждаш нещата.
  • и аз като Пенко
  • Смело напред, винаги можеш повече , макар и малко виждам че ти можеш. Така започнах и аз преди години, винаги се пише лесно когато го чувстваш.
  • Хубаво е като стих, но почти нищо не ми говори. Защо не го продължиш?

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...