3 июн. 2020 г., 20:33

За страха - винаги с малко страх

600 2 2

Ей това ми е тайната!
(ПАри въглен дланта ми.)
Всичко мога без тебе.
Да си нужен? Едва ли!

 

Някакви сантименти
"имало едно време..."
А хлапето парастна.
Всичко може без тебе.

 

И страха си пребори -
оня, за "самотата".
И, след всички предателства,
май спечели богатство -

 

да започва от нула,
да прерязва с мачете
всички жилави върви
в китките и нозете.

 

Любовта? Тя е в сянка.
Не зависи от тебе.
Ей това ми е тайната -
аз ти казвам, че дреме,

 

ти я будиш гръмовно -
великан-ХОББаджия.
И ми казваш: "Възвърнах
вярата ти". А крия,

 

че тя трайно я няма.
Но... те пускам в душата.
Ето моята тайна -
изненадай ме! С вятър!

 

 

*ХОББ - хронична обструктивна белодробна болест

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щипка страх дори и към самия страх е винаги в полза със защитната си функция. Хубаво е да обичаме и още по-хубаво е, ако не превръщаме тази обич в зависимост. Поздравявам те за чудесния стих!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...