3 июн. 2020 г., 20:33

За страха - винаги с малко страх 

  Поэзия
369 2 2

Ей това ми е тайната!
(ПАри въглен дланта ми.)
Всичко мога без тебе.
Да си нужен? Едва ли!

 

Някакви сантименти
"имало едно време..."
А хлапето парастна.
Всичко може без тебе.

 

И страха си пребори -
оня, за "самотата".
И, след всички предателства,
май спечели богатство -

 

да започва от нула,
да прерязва с мачете
всички жилави върви
в китките и нозете.

 

Любовта? Тя е в сянка.
Не зависи от тебе.
Ей това ми е тайната -
аз ти казвам, че дреме,

 

ти я будиш гръмовно -
великан-ХОББаджия.
И ми казваш: "Възвърнах
вярата ти". А крия,

 

че тя трайно я няма.
Но... те пускам в душата.
Ето моята тайна -
изненадай ме! С вятър!

 

 

*ХОББ - хронична обструктивна белодробна болест

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щипка страх дори и към самия страх е винаги в полза със защитната си функция. Хубаво е да обичаме и още по-хубаво е, ако не превръщаме тази обич в зависимост. Поздравявам те за чудесния стих!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??