24 авг. 2024 г., 10:47  

За студените хора

366 0 0

Аз съм от оная порода,

породата

на студените хора.

Дето все по работа

тичат.

Студено обичат.

Чувства да показват

не умеят. 

И някак студено 

живеят. 

Но вътре в душата си

носят звездица,

и тайно мечтаят

света да огреят.

Да пият от тревата

сутрин росица.

Да носят на крилата си

Надежда ,

и песни за нея да пеят.

И ,ако видите някой,

от рода на студените 

хора,

не бързайте!

Почакайте.

С тях поседнете

и в очите ги погледнете.

Тогава ще видите всъщност,

колко топли са студените хора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...