24 ago 2024, 10:47  

За студените хора

367 0 0

Аз съм от оная порода,

породата

на студените хора.

Дето все по работа

тичат.

Студено обичат.

Чувства да показват

не умеят. 

И някак студено 

живеят. 

Но вътре в душата си

носят звездица,

и тайно мечтаят

света да огреят.

Да пият от тревата

сутрин росица.

Да носят на крилата си

Надежда ,

и песни за нея да пеят.

И ,ако видите някой,

от рода на студените 

хора,

не бързайте!

Почакайте.

С тях поседнете

и в очите ги погледнете.

Тогава ще видите всъщност,

колко топли са студените хора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...