За светлината

8 авг. 2009 г., 20:26

Поэзия » Любовная

560 0 2

Денят преваля,

небето сивее,

от облаци скрито.

В здрача размиват се

форми и граници.

Унесен в покоя на

стихващия град,

самотен крачи човекът.

А мисълта полита

далече, далече...

Начало и край

се преплитат в безкрая.

Аз съм тук, ти си там

и самотно е вече морето.

Но студ не усещам,

аз знам,

че ме чака

и утре зората.

Възкръснал от ада

на душата гореща.

Кога или как -

не искам да зная,

но тук ще се върне

за мен светлината.