Денят преваля,
небето сивее,
от облаци скрито.
В здрача размиват се
форми и граници.
Унесен в покоя на
стихващия град,
самотен крачи човекът.
А мисълта полита
далече, далече...
Начало и край
се преплитат в безкрая.
Аз съм тук, ти си там
и самотно е вече морето.
Но студ не усещам,
аз знам,
че ме чака
и утре зората.
Възкръснал от ада
на душата гореща.
Кога или как -
не искам да зная,
но тук ще се върне
за мен светлината.
© Росица Малчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
