26 мая 2007 г., 09:47

За теб 

  Поэзия
909 0 11

Подаряваш цветя
                      и ги смачкваш в ръцете си.
Подаваш ръка
                      и я дръпваш обратно.
Целуваш,
                      а после ухапваш ужасно.
Обичаш за миг,
                      а след миг ненавиждаш.
Усмихваш се мило,
                      след миг ме ругаеш.
Помилваш за кратко,
                      а после ме удряш.
Желаеш ме лудо,
                      а след миг ме отпращаш.
Понечваш да кажеш "Обичам"
                      и млъкваш.
Ако искаш - вземи ме,
ако не - забрави.
Време е вече, за кога се щадиш!
Я кажи ми, когато дариш живот на децата си,
нима ще понечиш да си го вземеш обратно?

© Калина Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно...
  • "Подаряваш цветя и ги смачкваш в ръцете си
    ***
    Понечваш да кажеш "Обичам" и млъкваш"

    Пишеш невероятно истински, незнам какво друго бих могла да кажа.
    Рядко нещо ми се харесва на първо четене, но вече съм влюбена в твоите стихове!

  • Великолепна си!
    Стиховете ти са безценни!!!
  • Добре дошла и от мен, Кали!
    Много хубав стих!
  • Оооо, много вярно! Истински въпрос, истинско просветление! НАВРЕМЕННО!!!
  • СУПЕР-ЛИРИКА,ЛюБОВ,ИСТИНА-НЕщАТА,КОИТО ОБМИСЛЯТ ЖИВОТА НИ И НИ КАРАТ ТОЛКОВА МНОГО ДА СТРАДАМЕ.ЕЕЕ ТОВА Е ЖИВОТА!
  • Благодаря на всички за топлото посрещане
  • Много ми хареса!!!
    Поздрави и добре дошла, Калина!!!
  • Добре дошла и от мен!
    Такъв е, многолик, животът!
  • Много благодаря!
    И за приветствието и за мнението
  • Добре дошла Калина!
    Силен стих,за нелюбов!
Предложения
: ??:??