Подаряваш цветя
и ги смачкваш в ръцете си.
Подаваш ръка
и я дръпваш обратно.
Целуваш,
а после ухапваш ужасно.
Обичаш за миг,
а след миг ненавиждаш.
Усмихваш се мило,
след миг ме ругаеш.
Помилваш за кратко,
а после ме удряш.
Желаеш ме лудо,
а след миг ме отпращаш.
Понечваш да кажеш "Обичам"
и млъкваш.
Ако искаш - вземи ме,
ако не - забрави.
Време е вече, за кога се щадиш!
Я кажи ми, когато дариш живот на децата си,
нима ще понечиш да си го вземеш обратно?
© Калина Игнатова Всички права запазени