Летният дъжд става все по-студен,
когато ти не си до мен... Помниш ли, когато
си тръгна и живота ми преобърна?
Всичко ли бе за теб игра? Или просто
с мен и с любовта се подигра!?
Спри! Не ми казвай да погледна
на живота от други очи, защото
от това не спира да боли...
Казваш да бъда щастлив
и да продължа напред без теб,
но не мога да направя аз това, защото
пак прегърнал съм сам нощта...
© Ноно Якимов Все права защищены