За теб...
За теб...
Летният дъжд става все по-студен,
когато ти не си до мен... Помниш ли, когато
си тръгна и живота ми преобърна?
Всичко ли бе за теб игра? Или просто
с мен и с любовта се подигра!?
Спри! Не ми казвай да погледна
на живота от други очи, защото
от това не спира да боли...
Казваш да бъда щастлив
и да продължа напред без теб,
но не мога да направя аз това, защото
пак прегърнал съм сам нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноно Якимов Всички права запазени