25 авг. 2008 г., 22:45

За теб... 

  Поэзия
1267 0 8
За теб...

Когато вятърът утихне сред клоните на дървесата,
вдигни очи и наслади се на тишината над полята.
Когато тишината нежно прегърне цялата вселена,
вдигни очи и виж мечтите с небесна радост напоени.

Обикнеш ли, протягай длани жена любима да прегърнеш,
да знае тя, че е желана, в принцеса ти да я превърнеш.
Бъди вълшебникът за нея без фрак, без жезъл, без цветя.
В сърцето й добрата фея за теб оставя любовта...

© Емилия Миланова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??