emi.pm (Емилия Миланова) emi.pm (Емилия Миланова)
21
Aug 25, 2008, 10:45 PM

За теб...

  Poetry
1.5K 0 8
За теб...

Когато вятърът утихне сред клоните на дървесата,
вдигни очи и наслади се на тишината над полята.
Когато тишината нежно прегърне цялата вселена,
вдигни очи и виж мечтите с небесна радост напоени.

Обикнеш ли, протягай длани жена любима да прегърнеш,
да знае тя, че е желана, в принцеса ти да я превърнеш.
Бъди вълшебникът за нея без фрак, без жезъл, без цветя.
В сърцето й добрата фея за теб оставя любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Миланова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0