За теб...
За теб...
Когато вятърът утихне сред клоните на дървесата,
вдигни очи и наслади се на тишината над полята.
Когато тишината нежно прегърне цялата вселена,
вдигни очи и виж мечтите с небесна радост напоени.
Обикнеш ли, протягай длани жена любима да прегърнеш,
да знае тя, че е желана, в принцеса ти да я превърнеш.
Бъди вълшебникът за нея без фрак, без жезъл, без цветя.
В сърцето й добрата фея за теб оставя любовта...
Когато вятърът утихне сред клоните на дървесата,
вдигни очи и наслади се на тишината над полята.
Когато тишината нежно прегърне цялата вселена,
вдигни очи и виж мечтите с небесна радост напоени.
Обикнеш ли, протягай длани жена любима да прегърнеш,
да знае тя, че е желана, в принцеса ти да я превърнеш.
Бъди вълшебникът за нея без фрак, без жезъл, без цветя.
В сърцето й добрата фея за теб оставя любовта...
© Емилия Миланова All rights reserved.
) Момичета, прекрасни сте!
