ЗА ТЕБ

Копнея да усетя с теб наслада,

но си така далеч, така далеч…

Като някаква жадувана награда,

която аз ще чакам веч…

Дано не си илюзия красива –

ще се моля, докато от мен струи

живот,

че душата твоя, много обичлива,

не е измамна маска, а обичащия в теб

човек.

За теб си  мисля, че съм слънце топло 

и също – летния дъждец.

Дори и  на небето да се появят звездите,

пак ще стопля твоето обичащо сърце!

Харесвам те – това не ще го скрия,

но може би и в мрежата личи…

Потънали във флиртуваща магия,

а от монитора летят искри.

Дано се върнем с усмивка ний след време,

на спомена за теб и мен.

И всеки – ти и аз -  на другия

снимката да гледа,

да прошепне тихо:

- Ти и в мрака, беше моят слънчев ден!