11 авг. 2009 г., 23:00

За теб

1.4K 0 1

За усмивките и  за сълзите
и начина, по който се усмихвам,
когато в мен сърце ридае
за твоите нерешителности,
безпотребности
за този "твой", ужасен ти.

 

За дните и за нощите,
за всеки изгрев и залез
и времето между тях,
в което се крия от теб,
докато съм с теб.
За всеки залез и изгрев
и времето между тях,
в което се криеш от мен,
докато си с нея. (в съня си)

 

За желанието и отричането
и това, че се размивам
между брегове на
"Искам те" и "Не те искам".
Бих отрязала частта от себе си,
която те заплита с мен
(ако се сещах,
че бих могла да опитам)

 

За сърцето и за разума
и това, че те обичам,
без дори да проумявам
собствените си причини,
без да мога да си тръгна
и да знам, че няма
да се виждам в твоите очи.

 

За теб и за мен
и за всички усмивки и сълзи,
през всички тези дни и нощи,
в които те желая и отричам
със сърце, не с разум.
За мен, която не обичаш.
За теб, когото аз обичам.
За моята безкрайна,
безлюбовна неотричаност.

 

*Не се оглеждай в мен.*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...