Aug 11, 2009, 11:00 PM

За теб

  Poetry » Love
1.4K 0 1

За усмивките и  за сълзите
и начина, по който се усмихвам,
когато в мен сърце ридае
за твоите нерешителности,
безпотребности
за този "твой", ужасен ти.

 

За дните и за нощите,
за всеки изгрев и залез
и времето между тях,
в което се крия от теб,
докато съм с теб.
За всеки залез и изгрев
и времето между тях,
в което се криеш от мен,
докато си с нея. (в съня си)

 

За желанието и отричането
и това, че се размивам
между брегове на
"Искам те" и "Не те искам".
Бих отрязала частта от себе си,
която те заплита с мен
(ако се сещах,
че бих могла да опитам)

 

За сърцето и за разума
и това, че те обичам,
без дори да проумявам
собствените си причини,
без да мога да си тръгна
и да знам, че няма
да се виждам в твоите очи.

 

За теб и за мен
и за всички усмивки и сълзи,
през всички тези дни и нощи,
в които те желая и отричам
със сърце, не с разум.
За мен, която не обичаш.
За теб, когото аз обичам.
За моята безкрайна,
безлюбовна неотричаност.

 

*Не се оглеждай в мен.*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...