3 нояб. 2005 г., 10:50
ЗА ТЕБ
Вървим, мълчим, мъчително мълчим…
Сълза отрони се от моята душа…
Прегръдка нежна, поглед плах.
Вина, лъжа, любов и вечност…
Сънувах те - отново бе до мен
и времето отново беше спряло.
Сега вървя - отново съм сама…
Морето вика ми: - Не се обръщай…
Вълните пак целуват се с брега…
Как исках аз да бъда силна...
Луната подарих ти с мисълта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация