ЗА ТЕБ
ЗА ТЕБ
Вървим, мълчим, мъчително мълчим…
Сълза отрони се от моята душа…
Прегръдка нежна, поглед плах.
Вина, лъжа, любов и вечност…
Сънувах те - отново бе до мен
и времето отново беше спряло.
Сега вървя - отново съм сама…
Морето вика ми: - Не се обръщай…
Вълните пак целуват се с брега…
Как исках аз да бъда силна...
Луната подарих ти с мисълта...
В прегръдката на вятъра се спрях…
И бели облаци заплакаха в нощта -
дъжда след мен ще заличи следите…
И утро слънчево на нас ще се усмихне…
Целувайки с лъчи и моето, и твоето сърце!!!
19.10.2005г
© АНИ All rights reserved.
