ЗА ТЕБ

Вървим, мълчим, мъчително мълчим…

Сълза отрони се от моята душа…

Прегръдка нежна, поглед плах.

Вина, лъжа, любов и вечност…

Сънувах те - отново бе до мен

и времето отново беше спряло.

Сега  вървя - отново съм сама…

 Морето вика ми: - Не се обръщай…

Вълните пак целуват се с брега…

Как исках аз да бъда силна...

Луната подарих ти с мисълта...

В прегръдката на вятъра се спрях…

И бели облаци заплакаха в нощта -

дъжда след мен ще заличи следите…

И утро слънчево на нас ще се усмихне…

Целувайки с лъчи и  моето, и твоето  сърце!!!

19.10.2005г