За теб...

Открито споря с себе си,
невинно гледам със очи.

Откривам толкова за мене си,
колкото за тебе - Замълчи!!!

Тук съм. Няма да избягам.
Поне сега не искам да вървя.

Изключен телевизорът -
лика ти гледам,
в водата отражение си ти.

Крещя, а мислите си чувам,
върви, не спирай, пак върви...

И питам се къде да тръгна,
едва ли ще те спра
да влизаш нощем във съня ми,
а сутрин да усещам празнота.