Открито споря с себе си,
невинно гледам със очи.
Откривам толкова за мене си,
колкото за тебе - Замълчи!!!
Тук съм. Няма да избягам.
Поне сега не искам да вървя.
Изключен телевизорът -
лика ти гледам,
в водата отражение си ти.
Крещя, а мислите си чувам,
върви, не спирай, пак върви...
И питам се къде да тръгна,
едва ли ще те спра
да влизаш нощем във съня ми,
а сутрин да усещам празнота.
© Оксана Василева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
